Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2009 17:31 - Георг Брандес – мисли за четенето
Автор: juliannikolov Категория: Изкуство   
Прочетен: 4536 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 15.01.2009 21:03


Георг Моис Коен-Брандес е роден в богато еврейско семейство в Копенхаген през 1842 г. На 17 години постъпва в университета на родния си град, където започва да изучава право. По-късно се пренасочва към философията и естетиката.Силно влияние му оказват съчиненията на Спиноза, Хегел, Фойербах и Киркегор. Двадесет и две годишен той завършва образованието си като магистър по естетика и започва активно да пише театрални и литературни рецензии, които излизат в книгите му „Естетически етюди” (1868) и „Рецензии и портрети” (1870). В този период от живота си той често пътува из Европа, посещава Лондон, Париж, Рим, запознава се с видни интелектуалци като Иполит Тен и Джон Стюърт Мил. Силно повлиян от френската естетика и критика той й посвещава докторската си дисертация, която е на тема „Френската естетика в наши дни” (1870).  Малко по-късно се заражда и замисълът на най-голямото съчинение на Брандес – „Главните течения в европейската литература на XIX век”, в чиято основа са лекциите, които започва да чете в Копенхагенския университет през 1871 г.  Във втората половина на 80-те години пътува в Източна Европа, където събира впечатления за славянските литератури, които по-късно издава в специални книги за Полша (1886) и Русия (1887). В този период той попада под влияние на Ницше и Карлайл, което поражда интереса му към силните личности в историята и го вдъхновява да напише редица монографии за героите. Най-популярни сред тях са творбите му за Шекспир, Гьоте и Юлий Цезар. В навечерието и по време на Първата световна война Брандес се присъединява към групата „Кларте” на Анри Барбюс и Ромен Ролан. След края на войната пише произведения, в които се обявява против декадентството и мистицизма в следвоенна Европа. Умира на 19 февруари 1927 г.

 Ето и няколко мисли от впечатляващото есе на Брандес „Четенето”:

 

„Да се чете е умение, което клони към залез именно в епохата, когато всички са грамотни.”

 

„Човек, който се задоволява да прочете една хубава книга само веднъж, не е оценил съдържанието й. Иначе би я потърсил пак непременно. Чел съм над десетина пъти книгите, които ценя, понякога не мога дори да кажа колко пъти съм ги чел. Човек не познава една книга, ако не я научи, кажи-речи наизуст.”

 

„Като се изключат учените, силен, жив интерес към книгите проявяват в наши дни само хората, които не разполагат ни с време, ни със средства: дребните буржоа, занаятчиите, работниците. У тях все още напира жаждата за просвета, която е била отличителна за заможното буржоазно съсловие преди столетия и е така бързо угаснала.”

 

„По начало книгите трябва да се разглеждат като теория. Както лекарят не може да учи медицина само с четене, а трябва да практикува с болните, така и книгите не могат да ни дадат познания, ако същевременно не извличаме поука от живота. Ако нямаме свои наблюдения върху хората, не можем да оползотворим един роман. Не ще бъдем в състояние да преценим дали той изобразява вярно или невярно действителността.”

 

„Освен, ако са доживели до дълбока старост, гениите се натъкват приживе, на неотзивчивостта на мнозинството. Нищо чудно, че те живеят и умират неоценени, изненадващо е, че понякога получават признание.”

 

„Ала всички, които знаят нещо, знаят нещо особено. От особеното се отварят прозорците към общото. От чисто общите към особените познания водят обаче далече по-малко пътища.

Затова на въпроса „Какво да четем?” ще отговоря: по-добре прочетете десет книги за едно нещо или за един човек, отколкото сто книги за сто различни неща.”

 

„Когато четем така, че да усвоим лично прочетеното, проникваме в сърцевината на събитията, източника на постъпките, точката на характера, точката на волята, точката на страстите, Архимедовата точка, от която може да се повдигне земното кълбо. Пред очите ни излизат нервите на събитията, дори на историята.”

 

„Защо следователно да четем? За да увеличим познанията си, за да се освободим от предразсъдъците си, за да усъвършенствуваме личността си.

Какво да четем? Книгите, които ни привличат и задържат, защото тъкмо те ни подхождат. Именно тези книги са добри за нас.

Попитах един мой познат:

-         Какви книги предпочитате: романтичните, натуралистичните, символичните или какви?

-         Добрите! – отговори той.

Великолепен отговор, тъй като няма нищо по-глупаво от робуването на рубриките. Добра за мене е книгата, която ме развива.

Как да четем тези добри книги? Преди всичко предано, след това критично и най-вече така, стига да е възможно, че четенето ни да има център, та да долавяме или да съзираме взаимната зависимост, накрая така, че да усвоим напълно поуката, която се крие във всеки описан случай.

По този начин пред нас ще се разкрие цял свят в една единствена книга. Чрез книгите можем да опознаем значително човешката природа, откривайки не само собствената си природа, настояща и богата с промени и превъплъщения, но и неизменната същност и вечните закони на универсалната природа. Накрая, като четем внимателно, можем да се издигнем нравствено дотолкова, доколкото ние, живите чувстваме и разбираме какво трябва да вършим и какво трябва да не вършим.”

 

Забележка: цитати те са от сборника с есета на Брандес „Литературата на XIX век”, София, 1980 г., издателство „Наука и изкуство”.

 



Тагове:   мисли,


Гласувай:
0
0



1. tera - Много интересно!
12.03.2009 22:33
Все едно човек се връща в един друг свят - когато много е чел и се е впечатлявал от прочетеното - за мен това бяха тийнейджърските ми години. :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: juliannikolov
Категория: Политика
Прочетен: 665888
Постинги: 99
Коментари: 451
Гласове: 10049
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930