Франсоа дьо Ларошфуко е френски писател моралист. Роден е на 05.09.1613 г. в Париж. През 1653 г. наследява херцогската титла от баща си. През своя живот той е имал близки отношения с най-забележителните жени на епохата. Легендарна е връзката му с мадам дьо Лафайет. През 1662 г. пише своите мемуари, а три години по-късно (1665 г.) излиза най-известнто му произведение: "Максими и размисли".  Умира през 1680 г.
Мнозина определят Ларошфуко като песимист, но той е по-скоро реалист, който приема, че егоизмът е природна необходимост., с която могат да се обяснят човeшките слабости.
Ларошфуко смята, че разумът е безсилен пред телесните желания и страстите. Той се плъзга по повърхността на предрасъдъците, защото е неспособен да обхване предметите и явленият в цялата им сложност.
"За да изучичм добре нещата, трябва да познаваме всичките им подробности; и поне последните почти нямат край, нашите знания са всякога повърхностни и несъвършени".

*
Случайностите и настроенията управляват света.
*
Удоволствието в любовта е да обичаш и всеки е по-щастлив, когато сам изпитва страст, отколкото когато я вдъхва другиму.
*
Прощаваме само дотолкова, доколкото обичаме.
*
По-трудно е да бъдеш верен на любимата, когато тя те прави щастлив, отколкото когато те измъчва.
*
Жените не съзнават размера на своето кокетство.
*
Умът на повечето жени служи предимно да подсили лудостта им, отколкото благоразумието им.
*
Жените могат поскоро да преодолеят страстта, отколкото кокетството си.
*
Кокетството е основа на женския характер, но не всички жени го проявяват: едни от страх, а други от ум.
*
Трудно е да обичаме онези, които не ценим никак, но не по-малко трудно е да обичаме онези, които ценим много повече от самите нас.
*
Невъзможно е човек да обича втори път това, което наистина е престанал да обича.
*
Страстта често прави най-умния глупав, както и най-глупавите умни.
*
Усилието, което си налагаме, за да подтиснем любовта си, е често по-мъчително, отколкото непреклонността на обичаното същество.
*
По-трудно е да скрием чувствата, които имаме, отколкото да се преструваме, че изпитваме чувства, които нямаме.

Най ми хареса подледното!
Поздравления за постинга!

Намерих я и сега я чета:))

v koi sait moga da namerq knigata

Книгата не съм я виждал в интернет, но често се появява по антикварните сергии. С малко повече късмет и постояннство сигурно ще я намерите.