Плиний Млади е роден в Северна Италия, в градчето Комум. И по бащина и по майчина линия той произхожда от богати и влиятелни местни родове. Поради липсата на учители в Комум той започва обучението си в своя дом. Впоследствие Плиний заминава за Рим. Там той получава солидна реторическа подготовка под ръководството на известния по това време Никетас Сацердос и знаменития ретор и оратор Квинтилиан. Философия Плиний изучава при стоика Музоний Руф, а обучението му е било насочвано и контролирано от неговия вуйчо и осиновител Плиний Стари.

На 18 или 19 години Плиний прави първите си стъпки като оратор с успешна реч пред съда на центумвирите. В последствие той развива активна и бляскава адвокатска дейност.

Политическата му кариера започва скоро след съдебния дебют, по времето на император Домициан (81-96 г.) и се движи по възходяща линия – участие в две колегии на по-низши магистрати до 80 г., военен трибун в Сирия през 81 г., квестор на императора и въз основа на това приемане в сената – 88 или 89 г., народен трибун – 91 г., претор – 93 г. Издигането на Плиний се дължи на изключителните му лични качества, той успява да запази достойно поведение и през последните, твърде тежки за римското общество години от управлението на този император.

Поемането на властта от Нерва (96-98 г.) поставя началото на ново време, когато по думите на съвременника и приятел на Плиний Тацит „е позволено да мислиш каквото искаш и да кажеш какво мислиш”.

Връх на кариерата на Плиний е избирането му за консул заедно с Тацит, пез 100 г. При встъпването си в длъжност той произнася своя панагерик (традиционна благодарствена и възхвалителна реч) към император Траян (98-117 г.).

След поемането на още ред длъжности – авгур (103 или 104 г.), куратор на течението на Тибър (105 г.), в 111 г. той е изпратен за императорски наместник във Витиния, малоазийска провинция на Рим от 74 г. пр. н. е. Рязкото прекъсване на кореспонденцията му с Траян дава основания да се предполага, че Плиний е починал тук през 113 г.

От произведенията на Плиний освен споменатия вече панегерик са запазени 257 писма плюс кореспонденцията му с Траян. Те са разделени на 9 книги и са публикувани от автора им между 97 и 109 г.

Писмата на Плиний са забележителен паметник за исторически лица и събития, на обичаите и нравите в края на I и началото на II век, но те са и полезно четиво за всеки, който желае да обогати познанията си за човека, защото макар и технологиите и външните условия да се изменят човешката природа сякаш е останала същата каквато е била преди хилядолетия...

 

*

Обичам горещо младежа, така както заслужава; но проява на обич е именно да не претоварваш обичания с похвали.

 

*

Едно дело би могло да изглежда велик подвиг, ако за него разказва странично лице; представи ли го самият герой то загубва блясъка си.

*

Благосклонността и съжалението в началото са силни, а постепенно под действието на разумни съвети като че ли се уталожват и затихват.

 *

Като се отделиш от тълпата се разкрива поглед върху неща, които тя самата е прикривала.

*

Всяко нещо е много по-примамливо, докато го желаеш, отколкото когато вече го имаш.

*

Може често да си помагал на този или онзи – но откажеш ли им един-единствен път, само отказа ти помнят.

*

Всички задължения си имат някакви предели и човек си подготвя най-добре свободата да откаже, ако се е показвал дотогава отстъпчив.

Интересно е това, което предлагаш на нашето внимание.Впечатлена съм. Замислих се върху първото ти изречение "произхожда от богат и влиятелен род... ". Както днес, така и в древността това е фактор от огромно значение. Спомних си в моето детство един учител-бунтар как ни обясняваше защо децата на богатите хора имат по голям шанс. Не просто заради парите, ами защото не са обременени от нужди и несгоди, имат свободата и времето да четат да лежат във вани и да мислят. Е на такива мисли ме навя. Мерси за увлекателното четиво.))

Да, днес както и през древността произходът е от огромно значение, но ако тогава немалка част от знатните са имали достойнство, чувство за чест и дълг пред отечеството, то днес изглежда силните на деня мислят само за себе си и благото на своите фамилии.
Разбира се, че децата на богатите хора имат по-голям шанс, това е една жестока несправедливост и докато съществува капитализмът ще бъде така, но може би ще дойде ден, в който нещата ще се променят към по-добро...